17.12.2007 г., 11:28

Неделно

2.5K 0 29

                                          

                             Сред пейзажа сиво-панелен...

                             Под небето тежко, оловно...

                             В следобеда мързеливо-неделен...

                             Изтича животът... И няма виновни...

 

 

                             Изтича безпаметно и безлюбовно...

                             Дори боговете почиват в неделя.

                             Изтича банално... И несъдбовно...

                             И като самотни галактики ни разделя...

 

 

                             Изтича  животът  спокойно, безстрастно...

                             И потънали в сивото си благоприличие,

                             сигурно и безопасно

                             забравяме как се обича...

           

                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                          

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...