Dec 17, 2007, 11:28 AM

Неделно

  Poetry
2.5K 0 29

                                          

                             Сред пейзажа сиво-панелен...

                             Под небето тежко, оловно...

                             В следобеда мързеливо-неделен...

                             Изтича животът... И няма виновни...

 

 

                             Изтича безпаметно и безлюбовно...

                             Дори боговете почиват в неделя.

                             Изтича банално... И несъдбовно...

                             И като самотни галактики ни разделя...

 

 

                             Изтича  животът  спокойно, безстрастно...

                             И потънали в сивото си благоприличие,

                             сигурно и безопасно

                             забравяме как се обича...

           

                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                          

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...