Сред пейзажа сиво-панелен...
Под небето тежко, оловно...
В следобеда мързеливо-неделен...
Изтича животът... И няма виновни...
Изтича безпаметно и безлюбовно...
Дори боговете почиват в неделя.
Изтича банално... И несъдбовно...
И като самотни галактики ни разделя...
Изтича животът спокойно, безстрастно...
И потънали в сивото си благоприличие,
сигурно и безопасно
забравяме как се обича...
© Нина Сименова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
