Сред пейзажа сиво-панелен...
Под небето тежко, оловно...
В следобеда мързеливо-неделен...
Изтича животът... И няма виновни...
Изтича безпаметно и безлюбовно...
Дори боговете почиват в неделя.
Изтича банално... И несъдбовно...
И като самотни галактики ни разделя...
Изтича животът спокойно, безстрастно...
И потънали в сивото си благоприличие,
сигурно и безопасно
забравяме как се обича...
© Нина Сименова Все права защищены
глубокое,грустное,образное...