През своботното ми време

за нищо не ми дреме.

Брат ми на леглото се е изтегнал

и за лаптопа ръце е протегнал.

Аз гледам за училище да понауча

или да измъкна на джипа ключа,

само и само да покарам,

най-вече от двора успешно да го изкарам.

Мама с метлата минава

и на всеки, който мине, му се скарва.

Гледа да е чисто,

но след котката става и петнисто.

Кучетата ни с други се разправят

и цялата махала разлайват.

Котките ни се боричкат,

а после в боклука се ровичкат.

Музика от телефона в ушите ми кънти,

а дядо около всички отново слухти.

Леля мрънка за нещо сладко,

но получи шамар от моя батко.

Донякъде забавно е да си дете,

посрещащо живота с разперени ръце.

В Неделя си е много сладко

да си с мама, татко, батко.