Sep 19, 2012, 4:21 PM

Неделя

  Poetry
628 0 0

През своботното ми време

за нищо не ми дреме.

Брат ми на леглото се е изтегнал

и за лаптопа ръце е протегнал.

 

Аз гледам за училище да понауча

или да измъкна на джипа ключа,

само и само да покарам,

най-вече от двора успешно да го изкарам.

 

Мама с метлата минава

и на всеки, който мине, му се скарва.

Гледа да е чисто,

но след котката става и петнисто.

 

Кучетата ни с други се разправят

и цялата махала разлайват.

Котките ни се боричкат,

а после в боклука се ровичкат.

 

Музика от телефона в ушите ми кънти,

а дядо около всички отново слухти.

Леля мрънка за нещо сладко,

но получи шамар от моя батко.

 

Донякъде забавно е да си дете,

посрещащо живота с разперени ръце.

В Неделя си е много сладко

да си с мама, татко, батко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....