19 сент. 2012 г., 16:21

Неделя

627 0 0

През своботното ми време

за нищо не ми дреме.

Брат ми на леглото се е изтегнал

и за лаптопа ръце е протегнал.

 

Аз гледам за училище да понауча

или да измъкна на джипа ключа,

само и само да покарам,

най-вече от двора успешно да го изкарам.

 

Мама с метлата минава

и на всеки, който мине, му се скарва.

Гледа да е чисто,

но след котката става и петнисто.

 

Кучетата ни с други се разправят

и цялата махала разлайват.

Котките ни се боричкат,

а после в боклука се ровичкат.

 

Музика от телефона в ушите ми кънти,

а дядо около всички отново слухти.

Леля мрънка за нещо сладко,

но получи шамар от моя батко.

 

Донякъде забавно е да си дете,

посрещащо живота с разперени ръце.

В Неделя си е много сладко

да си с мама, татко, батко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...