19.09.2012 г., 16:21

Неделя

624 0 0

През своботното ми време

за нищо не ми дреме.

Брат ми на леглото се е изтегнал

и за лаптопа ръце е протегнал.

 

Аз гледам за училище да понауча

или да измъкна на джипа ключа,

само и само да покарам,

най-вече от двора успешно да го изкарам.

 

Мама с метлата минава

и на всеки, който мине, му се скарва.

Гледа да е чисто,

но след котката става и петнисто.

 

Кучетата ни с други се разправят

и цялата махала разлайват.

Котките ни се боричкат,

а после в боклука се ровичкат.

 

Музика от телефона в ушите ми кънти,

а дядо около всички отново слухти.

Леля мрънка за нещо сладко,

но получи шамар от моя батко.

 

Донякъде забавно е да си дете,

посрещащо живота с разперени ръце.

В Неделя си е много сладко

да си с мама, татко, батко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....