14 dic 2009, 15:24

Неделя

  Poesía
1.7K 0 22

                   Неделя

 

Вятърът ми каза, че те няма.

Оставила и пристан, и постеля.

А лятото отдавна е изпратено.

И крия страховете си. В неделя.

 

От слънцето във речните корита

е скрита песента ми за прощаване.

Небето някъде сега изтича,

да моли и да плаче за оставане.

 

И сенките на цялото ни минало

крещят неистово за връщане.

От самотата ехото е вземало

душите ни... Дали сме същите.

 

Птиците по клоните ги няма.

Дърветата съвсем са оголели.

Когато свършва, есента е рана.

И крие страховете си. В неделя.

                           
                                 13.12.09

    Венцислав Янакиев

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "От самотата ехото е вземало
    душите ни... Дали сме същите."

    Звучи като прозрение и въпрос, съдържаш в себе си отговор...
    Виж, аз съм обяснила донякъде в един мой стих...


    Не плачи! Самотата е с лице
    на скитник търсещ своя дъжд.
    Докосне ли се до мига, ще спре,
    а той е само миг и винаги е къс.

    След него оазисите са мираж,
    остава само пясъкът в очите
    и твоят, моят, всеки страх
    гнезди си в края на мечтите.


  • Вятърът ми каза, че те няма.
    Оставила и пристан, и постеля.
    А лятото отдавна е изпратено.
    И крия страховете си. В неделя.
    Да!Много хубаво!
  • "Небето някъде сега изтича,

    да моли и да плаче за оставане."

    Страхотен изказ.
  • ,,Когато свършва, есента е рана.
    И крие страховете си. В неделя.''

    Когато нещо си отива, винаги остава ,,рана''
    Но как се превъзмогват страховете, ако се крият...

    ...ама и ти, как ме караш да мисля
  • Много песен стих! Честита Нова Година!
    Обичам да чета стиховете ти!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...