Неделя

Поезия

1.7K 0 22

Неделя

Вятърът ми каза, че те няма.

Оставила и пристан, и постеля.

А лятото отдавна е изпратено.

И крия страховете си. В неделя.

От слънцето във речните корита

е скрита песента ми за прощаване.

Небето някъде сега изтича,

да моли и да плаче за оставане.

И сенките на цялото ни минало

крещят неистово за връщане.

От самотата ехото е вземало

душите ни... Дали сме същите.

Птиците по клоните ги няма.

Дърветата съвсем са оголели.

Когато свършва, есента е рана.

И крие страховете си. В неделя.

13.12.09

Венцислав Янакиев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

"От самотата ехото е вземало
душите ни... Дали сме същите."

Звучи като прозрение и въпрос, съдържаш в себе си отговор...
Виж, аз съм обяснила донякъде в един мой стих...

Не плачи! Самотата е с лице
на скитник търсещ своя дъжд.
Докосне ли се до мига, ще спре,
а той е само миг и винаги е къс.

След него оазисите са мираж,
остава само пясъкът в очите
и твоят, моят, всеки страх
гнезди си в края на мечтите.

2010-01-12T19:24:28+02:00
lips_of_angels (Ем)

Вятърът ми каза, че те няма.
Оставила и пристан, и постеля.
А лятото отдавна е изпратено.
И крия страховете си. В неделя.
Да!Много хубаво!

2010-01-11T19:46:48+02:00
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

"Небето някъде сега изтича,

да моли и да плаче за оставане."

Страхотен изказ.

2010-01-08T22:45:08+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,Когато свършва, есента е рана.
И крие страховете си. В неделя.''

Когато нещо си отива, винаги остава ,,рана''
Но как се превъзмогват страховете, ако се крият...

...ама и ти, как ме караш да мисля

2010-01-03T13:25:01+02:00
anahid (Анахид Чальовска)

Много песен стих! Честита Нова Година!
Обичам да чета стиховете ти!

2010-01-02T11:34:53+02:00