14 дек. 2009 г., 15:24

Неделя 

  Поэзия
1295 0 22

                   Неделя

 

Вятърът ми каза, че те няма.

Оставила и пристан, и постеля.

А лятото отдавна е изпратено.

И крия страховете си. В неделя.

 

От слънцето във речните корита

е скрита песента ми за прощаване.

Небето някъде сега изтича,

да моли и да плаче за оставане.

 

И сенките на цялото ни минало

крещят неистово за връщане.

От самотата ехото е вземало

душите ни... Дали сме същите.

 

Птиците по клоните ги няма.

Дърветата съвсем са оголели.

Когато свършва, есента е рана.

И крие страховете си. В неделя.

                           
                                 13.12.09

    Венцислав Янакиев

 

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??