22 abr 2007, 12:41

Неделя

  Poesía
704 0 0
Неделна леност - и тревите спят
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина!
Балконите попиват утринта!

И шепнат нежно сивите павета
напевен стих за чакания дъжд.
Открехват
устни и изпиват наведнъж
полепналите капчици роса,
преди да ги изгълта утринта.

А хората се влачат, бавно стъпват.
И вдишват премалели тишина.
И тътрят
уморени мисли, и никому ненужна суета.
А слънце гали трепетно очите,
разлива светлина в душите.

Децата тичат, стъпкват наште дири -
измъчените делнични следи.
И ги изтриват.
Смехът им във ушите ни звъни.
Неделята е ден за заличаване!
Неделята е ден за опрощаване!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...