22 апр. 2007 г., 12:41

Неделя

711 0 0
Неделна леност - и тревите спят
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина!
Балконите попиват утринта!

И шепнат нежно сивите павета
напевен стих за чакания дъжд.
Открехват
устни и изпиват наведнъж
полепналите капчици роса,
преди да ги изгълта утринта.

А хората се влачат, бавно стъпват.
И вдишват премалели тишина.
И тътрят
уморени мисли, и никому ненужна суета.
А слънце гали трепетно очите,
разлива светлина в душите.

Децата тичат, стъпкват наште дири -
измъчените делнични следи.
И ги изтриват.
Смехът им във ушите ни звъни.
Неделята е ден за заличаване!
Неделята е ден за опрощаване!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....