Неделя
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина!
Балконите попиват утринта!
И шепнат нежно сивите павета
напевен стих за чакания дъжд.
Открехват
устни и изпиват наведнъж
полепналите капчици роса,
преди да ги изгълта утринта.
А хората се влачат, бавно стъпват.
И вдишват премалели тишина.
И тътрят
уморени мисли, и никому ненужна суета.
А слънце гали трепетно очите,
разлива светлина в душите.
Децата тичат, стъпкват наште дири -
измъчените делнични следи.
И ги изтриват.
Смехът им във ушите ни звъни.
Неделята е ден за заличаване!
Неделята е ден за опрощаване!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены