Неделна леност - и тревите спят
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина!
Балконите попиват утринта!

И шепнат нежно сивите павета
напевен стих за чакания дъжд.
Открехват
устни и изпиват наведнъж
полепналите капчици роса,
преди да ги изгълта утринта.

А хората се влачат, бавно стъпват.
И вдишват премалели тишина.
И тътрят
уморени мисли, и никому ненужна суета.
А слънце гали трепетно очите,
разлива светлина в душите.

Децата тичат, стъпкват наште дири -
измъчените делнични следи.
И ги изтриват.
Смехът им във ушите ни звъни.
Неделята е ден за заличаване!
Неделята е ден за опрощаване!