Apr 22, 2007, 12:41 PM

Неделя

  Poetry
707 0 0
Неделна леност - и тревите спят
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина!
Балконите попиват утринта!

И шепнат нежно сивите павета
напевен стих за чакания дъжд.
Открехват
устни и изпиват наведнъж
полепналите капчици роса,
преди да ги изгълта утринта.

А хората се влачат, бавно стъпват.
И вдишват премалели тишина.
И тътрят
уморени мисли, и никому ненужна суета.
А слънце гали трепетно очите,
разлива светлина в душите.

Децата тичат, стъпкват наште дири -
измъчените делнични следи.
И ги изтриват.
Смехът им във ушите ни звъни.
Неделята е ден за заличаване!
Неделята е ден за опрощаване!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...