24 dic 2017, 10:38

Неделя

  Poesía
520 1 3

Неделя е. Отново станах в пет.

Утре със съня си ще се боря.

Защо така устроен е човек

и по коя реално тъпа воля?

Заканвах се да спя като мечок,

но утрото чрез мен изкукурига.

Ако продукт сме хората, на Бог,

да провери в техническата книга

за грешка по настройките неделни.

Ако възможно е, да ги оправи.

Кому са нужни петъците черни,

щом всичките недели са все ранни.

Казват, че сънят не трупа спомен.

Изпращам много поздрави от мен.

Когато съм от работа отровен,

защо ми е да помня трудов ден?

Не ме мързи да се въртя в кревата.

Почивен ден за Бог и всички нас.

Обречен ден, да бъдем без заплата.

В неделя искам да поспивам аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...