Dec 24, 2017, 10:38 AM

Неделя

  Poetry
522 1 3

Неделя е. Отново станах в пет.

Утре със съня си ще се боря.

Защо така устроен е човек

и по коя реално тъпа воля?

Заканвах се да спя като мечок,

но утрото чрез мен изкукурига.

Ако продукт сме хората, на Бог,

да провери в техническата книга

за грешка по настройките неделни.

Ако възможно е, да ги оправи.

Кому са нужни петъците черни,

щом всичките недели са все ранни.

Казват, че сънят не трупа спомен.

Изпращам много поздрави от мен.

Когато съм от работа отровен,

защо ми е да помня трудов ден?

Не ме мързи да се въртя в кревата.

Почивен ден за Бог и всички нас.

Обречен ден, да бъдем без заплата.

В неделя искам да поспивам аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...