argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
25 may 2017, 10:07

Недодялан бастун 

  Poesía
1281 10 12


От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.

 

Зад порти не залостих своя гняв.
Не чакайте пред вас да се покая!
Юмрукът ми остава свит. Корав.
След удар как се удря – още зная.

 

Гръбнакът ми, извит като бастун –
уви! – не е удобна прощъпалка.
И в пъстри строфи – цигански катун –
аз сам самичък кръста си ще дялкам.

 

Ни Юда ще дочакам, ни Пилат.
А Брут е, знам, един страхливец само.
На всяка завист грозният разврат
постила в яслите ми остра слама.

 

Живея без досада и без грим,
макар да знам, това че ви тревожи.
Към себе си пътувам – пилигрим,
лавиращ в суетата каталожна.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??