Bonic (Богдан Николов) Bonic (Богдан Николов)
24
15 oct 2007, 17:38

Недоизказаната нежност

  Poesía
1.1K 0 16
Дали беше
достатъчно силен
зовът ти,
да се впусна,
да търся
с надежда
ТЕБ?!
Отлетяха думите
от така и недописания
стих за двама.
Препусках,
бързах,
крачех,
през бури минавах,
грешки правех,
да търся нетърсимото
(не го ли търсиш, само не идва).
Опитвах се
да намеря,
не знаех какво
и къде да търся,
не се спирах,
почивка нямах.
Един за друг
не бяхме,
но така и не угасна
тоз стремеж
по
недоизказаната нежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0