15.10.2007 г., 17:38

Недоизказаната нежност

1.1K 0 16
Дали беше
достатъчно силен
зовът ти,
да се впусна,
да търся
с надежда
ТЕБ?!
Отлетяха думите
от така и недописания
стих за двама.
Препусках,
бързах,
крачех,
през бури минавах,
грешки правех,
да търся нетърсимото
(не го ли търсиш, само не идва).
Опитвах се
да намеря,
не знаех какво
и къде да търся,
не се спирах,
почивка нямах.
Един за друг
не бяхме,
но така и не угасна
тоз стремеж
по
недоизказаната нежност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...