15 окт. 2007 г., 17:38

Недоизказаната нежност

1.1K 0 16
Дали беше
достатъчно силен
зовът ти,
да се впусна,
да търся
с надежда
ТЕБ?!
Отлетяха думите
от така и недописания
стих за двама.
Препусках,
бързах,
крачех,
през бури минавах,
грешки правех,
да търся нетърсимото
(не го ли търсиш, само не идва).
Опитвах се
да намеря,
не знаех какво
и къде да търся,
не се спирах,
почивка нямах.
Един за друг
не бяхме,
но така и не угасна
тоз стремеж
по
недоизказаната нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...