Bonic (Богдан Николов) Bonic (Богдан Николов)
24
Oct 15, 2007, 5:38 PM

Недоизказаната нежност

  Poetry
1.1K 0 16
Дали беше
достатъчно силен
зовът ти,
да се впусна,
да търся
с надежда
ТЕБ?!
Отлетяха думите
от така и недописания
стих за двама.
Препусках,
бързах,
крачех,
през бури минавах,
грешки правех,
да търся нетърсимото
(не го ли търсиш, само не идва).
Опитвах се
да намеря,
не знаех какво
и къде да търся,
не се спирах,
почивка нямах.
Един за друг
не бяхме,
но така и не угасна
тоз стремеж
по
недоизказаната нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0