23 sept 2015, 22:34

Недолюбена 

  Poesía
874 1 6

             Недолюбена

 

Дочувам гласа на сърцето си,

шепота тих във душата.

Люлее се нежно в ръцете ми

последният полъх на лятото.

 

Трепти в тишината Надеждата,

с усмивка догонва я вятъра.

Погали я с пръсти, а с преждата...

изплете ù зимни чорапи.

 

Облече в кожухче и Вярата,

да топли в студените нощи.

Сгуши се в меко одеяло

моята същност. Но още...

 

Вънка на прага почукала,

очаква да бъде приета.

- Влез! Поседни! Недолюбена...

че зима навън ще зашета!

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Порива на чувствата и настроенията диктуват моето перо!
    Достатъчно е да "четеш" дебелата книга на живота и мъничко талант,за да пресъздадеш емоциите си по такъв начин!
  • Харесва ми този стил на писане.
    Искреност и поетична красота си вплела в него!
  • Бях в продължителен творчески застой и мислех, че музата ме е напуснала, но уви... Вашите коментари ме поласкаха и показаха, че моя творчески дух не ме е напуснал.

    Лейди Фокс, Белла, Велин, г-н Чернев, Стойна...
    Благодаря ви от сърце за проявения интерес и вашите позитивни коментари!
  • "Облече в кожухче и Вярата,
    да топли студените нощи.
    Сгуши се в меко одеяло
    моята същност. Но още..."
    Благодаря за хубавата поезия!
    Поздрав и хубав ден!
  • Чаровен и нежен е този стих, много ми хареса!
  • И аз харесах! Поздрави!
Propuestas
: ??:??