Недолюбена
Дочувам гласа на сърцето си,
шепота тих във душата.
Люлее се нежно в ръцете ми
последният полъх на лятото.
Трепти в тишината Надеждата,
с усмивка догонва я вятъра.
Погали я с пръсти, а с преждата...
изплете ù зимни чорапи.
Облече в кожухче и Вярата,
да топли в студените нощи.
Сгуши се в меко одеяло
моята същност. Но още...
Вънка на прага почукала,
очаква да бъде приета.
- Влез! Поседни! Недолюбена...
че зима навън ще зашета!
© Камелия All rights reserved.
Достатъчно е да "четеш" дебелата книга на живота и мъничко талант,за да пресъздадеш емоциите си по такъв начин!