23.09.2015 г., 22:34 ч.
Недолюбена
Недолюбена
Дочувам гласа на сърцето си,
шепота тих във душата.
Люлее се нежно в ръцете ми
последният полъх на лятото.
Трепти в тишината Надеждата,
с усмивка догонва я вятъра.
Погали я с пръсти, а с преждата...
изплете ù зимни чорапи.
Облече в кожухче и Вярата,
да топли в студените нощи.
Сгуши се в меко одеяло
моята същност. Но още...
Вънка на прага почукала,
очаква да бъде приета.
- Влез! Поседни! Недолюбена...
че зима навън ще зашета!
© Камелия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми този стил на писане.
Искреност и поетична красота си вплела в него! -
Бях в продължителен творчески застой и мислех, че музата ме е напуснала, но уви... Вашите коментари ме поласкаха и показаха, че моя творчески дух не ме е напуснал.
Лейди Фокс, Белла, Велин, г-н Чернев, Стойна...
Благодаря ви от сърце за проявения интерес и вашите позитивни коментари! -
"Облече в кожухче и Вярата,
да топли студените нощи.
Сгуши се в меко одеяло
моята същност. Но още..."
Благодаря за хубавата поезия!
Поздрав и хубав ден! -
Чаровен и нежен е този стих, много ми хареса!
-
И аз харесах! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Достатъчно е да "четеш" дебелата книга на живота и мъничко талант,за да пресъздадеш емоциите си по такъв начин!