Скимтящ и сам под стълбата на съненото утро един бездомен стих ме моли да го пусна и дращи по душата ми със пръсти посинели, ала съвсем прозрачен е от чувства неузрели,
от думи ненамерени, от мигове пропуснати, от устни нецелунати, от давене във лустрото, от болка неусетена, от обич неизпратена, от прошка, неоткрехнала сърцето на приятеля,
от суета , събудена от опитни ласкатели, от търсената показност на добрини натрапени. Сега ще го погаля по пръстите студени, а после ще му върна забравата на времето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Закъснял поздрав от мен, Нели!