Недоносен
Скимтящ и сам под стълбата на съненото утро
един бездомен стих ме моли да го пусна
и дращи по душата ми със пръсти посинели,
ала съвсем прозрачен е от чувства неузрели,
от думи ненамерени, от мигове пропуснати,
от устни нецелунати, от давене във лустрото,
от болка неусетена, от обич неизпратена,
от прошка, неоткрехнала сърцето на приятеля,
от суета , събудена от опитни ласкатели,
от търсената показност на добрини натрапени.
Сега ще го погаля по пръстите студени,
а после ще му върна забравата на времето.
един бездомен стих ме моли да го пусна
и дращи по душата ми със пръсти посинели,
ала съвсем прозрачен е от чувства неузрели,
от думи ненамерени, от мигове пропуснати,
от устни нецелунати, от давене във лустрото,
от болка неусетена, от обич неизпратена,
от прошка, неоткрехнала сърцето на приятеля,
от суета , събудена от опитни ласкатели,
от търсената показност на добрини натрапени.
Сега ще го погаля по пръстите студени,
а после ще му върна забравата на времето.
© Нели Димитрова All rights reserved.
