Едни очи,
Които дълго лъгаха душата,
росата пуснала въздишки?
И после -
В утрото на мамещата нежност ...,
когато всичко остаря ...
Нахвърляхме олтари от убита радост.
Пронизващ стон - Не искам да те галя -
Ти си беден...
В устата ми горчилка от тъга.
И счупени стрелките бягат,
Часовникът остава в два...
Преди ухаеше на люляк , сега е грозна самота ...
Не искай да те викам -
Когато си далече -> Обичай ме - когато свърши вече !
А аз ще склопя кротко длани,
И ще поискам Ангелски криле ->
Където ми е писано да плача -
Не мога да усмихвам светове ...
© ДМ Todos los derechos reservados