Недописана

28 окт. 2019 г., 07:53

Поэзия » Другая

890 0 0

Едни очи,
Които дълго лъгаха душата,
росата пуснала въздишки?
И после -
В утрото на мамещата нежност ...,
когато всичко остаря ...
Нахвърляхме олтари от убита радост.
Пронизващ стон - Не искам да те галя -
Ти си беден...
В устата ми горчилка от тъга.
И счупени стрелките бягат,
Часовникът остава в два... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Недописана

Искате да прочетете повече?

Предложения