Едни очи,

Които дълго лъгаха душата,

росата пуснала въздишки?

И после -

В утрото на мамещата нежност ...,

когато всичко остаря ...

Нахвърляхме олтари от убита радост.

Пронизващ стон - Не искам да те галя -

Ти си беден...

В устата ми горчилка от тъга.

И счупени стрелките бягат,

Часовникът остава в два...

Преди ухаеше на люляк , сега е грозна самота ...

Не искай да те викам -

Когато си далече -> Обичай ме - когато свърши вече !

А аз ще склопя кротко длани,

И ще поискам Ангелски криле ->

Където ми е писано да плача -

Не мога да усмихвам светове ...