12 ago 2021, 10:38

Недописана приказка 

  Poesía
226 0 0

Тихо е, когато те забравям

и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча,
заключвам думите при тях.
Изговорихме я таз съдба, 
а аз отново нищо не разбрах. 
В тишината чувам само стих, 
напомнящ за теб и за света, 
в който себе си открих
и пуснах там цялата душа. 
Много тихо е, когато те оставям 
и далеч си с всичките мечти. 
Тази страница отдавна я затварям
там, където приказката недописа ти. 

 


 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??