Недописана приказка

Тихо е, когато те забравям

и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча,
заключвам думите при тях.
Изговорихме я таз съдба, 
а аз отново нищо не разбрах. 
В тишината чувам само стих, 
напомнящ за теб и за света, 
в който себе си открих
и пуснах там цялата душа. 
Много тихо е, когато те оставям 
и далеч си с всичките мечти. 
Тази страница отдавна я затварям
там, където приказката недописа ти.