15 abr 2008, 23:25

Недописано писмо от Дулцинея до Дон Кихот 

  Poesía » De amor
1173 0 23
Навярно срещнах истинския Рицар...
И кой ли вятър го довя, не питах.
Зад броня от черупките на птици -
небръснат, недоспал, с очи протрити.

Ръждив и смачкан, зърнах ореола,
закрилял го по дългия му път.
През раните, до кръв оголени,
туптеше топла, уязвима плът.

Прегърнах го (тъй дълго беше странствал!)
Целунах го (от филмите го знаех).
А после - се завърнахме в Ла Манча
да търсим мелници. Дори под наем!

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??