Навярно срещнах истинския Рицар...
И кой ли вятър го довя, не питах.
Зад броня от черупките на птици -
небръснат, недоспал, с очи протрити.
Ръждив и смачкан, зърнах ореола,
закрилял го по дългия му път.
През раните, до кръв оголени,
туптеше топла, уязвима плът.
Прегърнах го (тъй дълго беше странствал!)
Целунах го (от филмите го знаех).
А после - се завърнахме в Ла Манча
да търсим мелници. Дори под наем!