14 abr 2014, 1:26  

Недопята песен

  Poesía » Otra
917 0 1

НЕДОПЯТА ПЕСЕН

 

Отмина лятото с прекрасните си дни...

Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.

То да запазим ласката ни позволи

на спомените в шарената лодка...

 

На пръсти, мълком, се промъкна есента.

С целувка нежна позлати листата

и с бисерната сребърна слана

пак неусетно разсъблече дървесата...

 

Ще дойде зимата, а после пролетта,

ще вкусим следващото знойно лято,

но тихо се прощаваме със младостта,

остават спомени и песен недопята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Метафоричен стих, образен, събрал цикличността на 4 годишни сезона в три строфи. Неумолимият ход на времето навява носталгия по отминаващата младост. Отворен финал. Би могла да се добави една равносметка накрая, но и така е добре. Обърни внимание на качеството на римите.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...