14 abr 2014, 1:26  

Недопята песен

  Poesía » Otra
919 0 1

НЕДОПЯТА ПЕСЕН

 

Отмина лятото с прекрасните си дни...

Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.

То да запазим ласката ни позволи

на спомените в шарената лодка...

 

На пръсти, мълком, се промъкна есента.

С целувка нежна позлати листата

и с бисерната сребърна слана

пак неусетно разсъблече дървесата...

 

Ще дойде зимата, а после пролетта,

ще вкусим следващото знойно лято,

но тихо се прощаваме със младостта,

остават спомени и песен недопята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Метафоричен стих, образен, събрал цикличността на 4 годишни сезона в три строфи. Неумолимият ход на времето навява носталгия по отминаващата младост. Отворен финал. Би могла да се добави една равносметка накрая, но и така е добре. Обърни внимание на качеството на римите.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...