14 апр. 2014 г., 01:26  

Недопята песен

915 0 1

НЕДОПЯТА ПЕСЕН

 

Отмина лятото с прекрасните си дни...

Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.

То да запазим ласката ни позволи

на спомените в шарената лодка...

 

На пръсти, мълком, се промъкна есента.

С целувка нежна позлати листата

и с бисерната сребърна слана

пак неусетно разсъблече дървесата...

 

Ще дойде зимата, а после пролетта,

ще вкусим следващото знойно лято,

но тихо се прощаваме със младостта,

остават спомени и песен недопята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метафоричен стих, образен, събрал цикличността на 4 годишни сезона в три строфи. Неумолимият ход на времето навява носталгия по отминаващата младост. Отворен финал. Би могла да се добави една равносметка накрая, но и така е добре. Обърни внимание на качеството на римите.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...