14 апр. 2014 г., 01:26  

Недопята песен

921 0 1

НЕДОПЯТА ПЕСЕН

 

Отмина лятото с прекрасните си дни...

Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.

То да запазим ласката ни позволи

на спомените в шарената лодка...

 

На пръсти, мълком, се промъкна есента.

С целувка нежна позлати листата

и с бисерната сребърна слана

пак неусетно разсъблече дървесата...

 

Ще дойде зимата, а после пролетта,

ще вкусим следващото знойно лято,

но тихо се прощаваме със младостта,

остават спомени и песен недопята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метафоричен стих, образен, събрал цикличността на 4 годишни сезона в три строфи. Неумолимият ход на времето навява носталгия по отминаващата младост. Отворен финал. Би могла да се добави една равносметка накрая, но и така е добре. Обърни внимание на качеството на римите.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...