Apr 14, 2014, 1:26 AM  

Недопята песен 

  Poetry » Other
663 0 1

НЕДОПЯТА ПЕСЕН

 

Отмина лятото с прекрасните си дни...

Мечтахме сгушени в прегръдката му топла.

То да запазим ласката ни позволи

на спомените в шарената лодка...

 

На пръсти, мълком, се промъкна есента.

С целувка нежна позлати листата

и с бисерната сребърна слана

пак неусетно разсъблече дървесата...

 

Ще дойде зимата, а после пролетта,

ще вкусим следващото знойно лято,

но тихо се прощаваме със младостта,

остават спомени и песен недопята...

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Метафоричен стих, образен, събрал цикличността на 4 годишни сезона в три строфи. Неумолимият ход на времето навява носталгия по отминаващата младост. Отворен финал. Би могла да се добави една равносметка накрая, но и така е добре. Обърни внимание на качеството на римите.
Random works
: ??:??