11 dic 2023, 9:31  

Недоспала 

  Poesía » De amor
137 2 4

     

      Недоспала

 

Недоспала утрото ме буди,

сънени са моите очи,

времето студено се усмихва,

слънцето в душата ми си ти.

 

Недоспалите дървета кимат,

вятърът във клоните шуми,

чувствата и те буксуват,

от студа навън е, може би.

 

Зимно е, отива си декември,

ти така далече си от мен.

Иска ми се есен през септември,

но е мрачен този тъжен ден.

 

И душата ме боли, не спира,

търси, търси твоето сърце,

на септември златото открила,

топлина в очите ти и цветове.

              Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??