11.12.2023 г., 9:31 ч.  

Недоспала 

  Поезия » Любовна
173 2 4

     

      Недоспала

 

Недоспала утрото ме буди,

сънени са моите очи,

времето студено се усмихва,

слънцето в душата ми си ти.

 

Недоспалите дървета кимат,

вятърът във клоните шуми,

чувствата и те буксуват,

от студа навън е, може би.

 

Зимно е, отива си декември,

ти така далече си от мен.

Иска ми се есен през септември,

но е мрачен този тъжен ден.

 

И душата ме боли, не спира,

търси, търси твоето сърце,

на септември златото открила,

топлина в очите ти и цветове.

              Мария Мустакерска

 

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??