Недоспала
Недоспала
Недоспала утрото ме буди,
сънени са моите очи,
времето студено се усмихва,
слънцето в душата ми си ти.
Недоспалите дървета кимат,
вятърът във клоните шуми,
чувствата и те буксуват,
от студа навън е, може би.
Зимно е, отива си декември,
ти така далече си от мен.
Иска ми се есен през септември,
но е мрачен този тъжен ден.
И душата ме боли, не спира,
търси, търси твоето сърце,
на септември златото открила,
топлина в очите ти и цветове.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
