Недоспала
Недоспала утрото ме буди,
сънени са моите очи,
времето студено се усмихва,
слънцето в душата ми си ти.
Недоспалите дървета кимат,
вятърът във клоните шуми,
чувствата и те буксуват,
от студа навън е, може би.
Зимно е, отива си декември,
ти така далече си от мен.
Иска ми се есен през септември, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up