3 mar 2008, 12:15

Недостатък

  Poesía » Otra
1.7K 1 4

Трудно проглеждам

в чужди очи...

Трудно е да разбера,

какво срещу мене стои?

А и ме е страх

да не разберат Очите -

особено тези, които обичам,

колко много за тях копнея...

И се мъча въпреки своя

природен недостатък,

да преодолея себе си

и човека оттатък.

Да разбера само

мъничко от него -

за повече и дори

не смея да мечтая...

Просто, застанем ли очи в очи,

да усетя този отпечатък.

Жигосване го наречи.

Ток или пък Висша сила...

Все ми е едно!!!

Просто искам да видя

отсреща, че Животът

ме обича.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...