Недовършена птича къща
Сигурно направих нещо,
нещо глупаво и грешно.
Може би изпуснах дума
като змеица помежду ни.
Може би бях непристойна
или сторих грешка тройна...
Нещо явно в мене куца
сякаш кон съм зад каруца.
Виждам, виждам нещо пречи
да отправя взор далече.
Пред очите ми камари
със багажи разтоварени,
със неясни криви сметки,
шкафове и табуретки...
Ох, съвсем не ми понася
цялото това изнасяне.
И любимата ми птича къща
да увисне недовършена!
По вратата ѝ памучена
да залайват само кучета...
Ясно ми е - няма мярка,
че да ми е и по мярката.
Всичко дето ме нервира
трябва да се рециклира.
Ще започна пак на чисто
със тетрадка с бели листи,
с празна стая, че да мога
и смеха си там да сложа.
От тавана, по стените
нека само той се стича.
Ще живея по човешки
с всички близки и далечни.
Ще живея в мир със Бога,
но от утре. Днес не мога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados