Mar 20, 2025, 11:44 PM

Недовършена птича къща

  Poetry
337 1 1

Сигурно направих нещо,

нещо глупаво и грешно.

Може би изпуснах дума

като змеица помежду ни.

Може би бях непристойна

или сторих грешка тройна...

Нещо явно в мене куца

сякаш кон съм зад каруца.

Виждам, виждам нещо пречи

да отправя взор далече.

Пред очите ми камари

със багажи разтоварени,

със неясни криви сметки,

шкафове и табуретки...

Ох, съвсем не ми понася

цялото това изнасяне. 

И любимата ми птича къща

да увисне недовършена! 

По вратата ѝ памучена

да залайват само кучета...

Ясно ми е - няма мярка,

че да ми е и по мярката.

Всичко дето ме нервира

трябва да се рециклира.

Ще започна пак на чисто 

със тетрадка с бели листи,

с празна стая, че да мога 

и смеха си там да сложа.

От тавана, по стените

нека само той се стича.

Ще живея по човешки 

с всички близки и далечни.

Ще живея в мир със Бога,

но от утре. Днес не мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вчера, щом усети нещо по-различно от настъпващите пролетни стъпки, днес да си от слънцето обкичена с топли аромати на уханни пъпки!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...