Недовършена птича къща

Сигурно направих нещо,

нещо глупаво и грешно.

Може би изпуснах дума

като змеица помежду ни.

Може би бях непристойна

или сторих грешка тройна...

Нещо явно в мене куца

сякаш кон съм зад каруца.

Виждам, виждам нещо пречи

да отправя взор далече.

Пред очите ми камари

със багажи разтоварени,

със неясни криви сметки,

шкафове и табуретки...

Ох, съвсем не ми понася

цялото това изнасяне. 

И любимата ми птича къща

да увисне недовършена! 

По вратата ѝ памучена

да залайват само кучета...

Ясно ми е - няма мярка,

че да ми е и по мярката.

Всичко дето ме нервира

трябва да се рециклира.

Ще започна пак на чисто 

със тетрадка с бели листи,

с празна стая, че да мога 

и смеха си там да сложа.

От тавана, по стените

нека само той се стича.

Ще живея по човешки 

с всички близки и далечни.

Ще живея в мир със Бога,

но от утре. Днес не мога.