1 may 2008, 18:32

Недовършени...

  Poesía » Otra
3.3K 1 58

Имам много недописани писма,

(пълни с обич до любими адресати)

скрити в шумата на дворната асма,

чакат своя миг. Да ги разпратя.

Имам още нераздадена любов.

(много дадох - двойно ми се върна)

Тъй и не успях за цял живот

всички да даря. И да прегърна.

Имам толкова играчки за деца...

(Бог не пожела да имам още)

Вярвам, че за мен ще са слънца

внучетата в бъдните ми нощи.

Имам няколко приятели-мечта!

(ценни са - от рядката порода)

В дните ми на горест и тъга

те са ми били гръмоотвода.

Имам копие - прекрасна дъщеря.

Първа и единствена. Любима.

Вярвам - моите недовършени неща

тя ще продължи с достойно име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...