1.05.2008 г., 18:32

Недовършени...

3.3K 1 58

Имам много недописани писма,

(пълни с обич до любими адресати)

скрити в шумата на дворната асма,

чакат своя миг. Да ги разпратя.

Имам още нераздадена любов.

(много дадох - двойно ми се върна)

Тъй и не успях за цял живот

всички да даря. И да прегърна.

Имам толкова играчки за деца...

(Бог не пожела да имам още)

Вярвам, че за мен ще са слънца

внучетата в бъдните ми нощи.

Имам няколко приятели-мечта!

(ценни са - от рядката порода)

В дните ми на горест и тъга

те са ми били гръмоотвода.

Имам копие - прекрасна дъщеря.

Първа и единствена. Любима.

Вярвам - моите недовършени неща

тя ще продължи с достойно име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...