Недовършени...
Имам много недописани писма,
(пълни с обич до любими адресати)
скрити в шумата на дворната асма,
чакат своя миг. Да ги разпратя.
Имам още нераздадена любов.
(много дадох - двойно ми се върна)
Тъй и не успях за цял живот
всички да даря. И да прегърна.
Имам толкова играчки за деца...
(Бог не пожела да имам още)
Вярвам, че за мен ще са слънца
внучетата в бъдните ми нощи.
Имам няколко приятели-мечта!
(ценни са - от рядката порода)
В дните ми на горест и тъга
те са ми били гръмоотвода.
Имам копие - прекрасна дъщеря.
Първа и единствена. Любима.
Вярвам - моите недовършени неща
тя ще продължи с достойно име.
© Мая Попова All rights reserved.
