6 nov 2015, 7:50

Недовършено

  Poesía
819 0 3

 

Така и не посмях да си призная,

че ако теб те няма ще съм мъртва,

ще търся във сърцето си безкрая,

но тихо ще е в него –  като в църква.

 

Ще сглабям всички спомени сломено

възкръснали  в забравени мечти,

но вътре в мен ще бъде все студено

в разплаканите сиво-бели дни.

 

Така и не намерих много сили

да ти призная колко съм сама

и колко  истини от теб съм скрила,

в очакване да преоткриеш в мен света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко особено чувство Пожелание за сбъдване!
  • Като песничка е този стих! Харесах!
  • Познато чувство...и много искреност открих тук! Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...