Недовършено

6 nov 2015, 7:50

Poesía

522 0 3

Така и не посмях да си призная,

че ако теб те няма ще съм мъртва,

ще търся във сърцето си безкрая,

но тихо ще е в него – като в църква.

Ще сглабям всички спомени сломено

възкръснали в забравени мечти,

но вътре в мен ще бъде все студено

в разплаканите сиво-бели дни.

Така и не намерих много сили

да ти призная колко съм сама

и колко истини от теб съм скрила,

в очакване да преоткриеш в мен света!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

limeruna (Йоана)

2015-11-06T17:25:52+02:00

Колко особено чувство Пожелание за сбъдване!
nezemna (Неземна)

2015-11-06T09:25:01+02:00

Като песничка е този стих! Харесах!
malkata-usmivka (l.panterrra)

2015-11-06T09:19:26+02:00

Познато чувство...и много искреност открих тук! Поздравления!