6.11.2015 г., 7:50

Недовършено

806 0 3

 

Така и не посмях да си призная,

че ако теб те няма ще съм мъртва,

ще търся във сърцето си безкрая,

но тихо ще е в него –  като в църква.

 

Ще сглабям всички спомени сломено

възкръснали  в забравени мечти,

но вътре в мен ще бъде все студено

в разплаканите сиво-бели дни.

 

Така и не намерих много сили

да ти призная колко съм сама

и колко  истини от теб съм скрила,

в очакване да преоткриеш в мен света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко особено чувство Пожелание за сбъдване!
  • Като песничка е този стих! Харесах!
  • Познато чувство...и много искреност открих тук! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...