6.11.2015 г., 7:50 ч.

Недовършено 

  Поезия
446 0 3

 

Така и не посмях да си призная,

че ако теб те няма ще съм мъртва,

ще търся във сърцето си безкрая,

но тихо ще е в него –  като в църква.

 

Ще сглабям всички спомени сломено

възкръснали  в забравени мечти,

но вътре в мен ще бъде все студено

в разплаканите сиво-бели дни.

 

Така и не намерих много сили

да ти призная колко съм сама

и колко  истини от теб съм скрила,

в очакване да преоткриеш в мен света!

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко особено чувство Пожелание за сбъдване!
  • Като песничка е този стих! Харесах!
  • Познато чувство...и много искреност открих тук! Поздравления!
Предложения
: ??:??