Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено
възкръснали в забравени мечти,
но вътре в мен ще бъде все студено
в разплаканите сиво-бели дни.
Така и не намерих много сили
да ти призная колко съм сама
и колко истини от теб съм скрила,
в очакване да преоткриеш в мен света!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Пожелание за сбъдване!