28 oct 2008, 22:32

Недовършено...

  Poesía
848 0 1

      Недовършено...

 

Устата ми залепна – от мълчание.

Душата ми крещя – във отчаяние.

Животът ми превърна се във есен –

мъглив и мрачен, и покрит със плесен!

 

Говоря с наранената си гордост –

стихия силна. Как да я възпра?

Налага се с една фалшива бодрост

да стъпвам смело... или да умра!

 

Опитвам се! Но вече уморена

от дългото мълчание заспивам...

Щастлива съм с една мечта стаена –

за пролет и цветя... Насън откривам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...